През месец ноември миналата година бе публикуван много интересен доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ), който остана доста незабелязан сред новините за прерязване на лентички и злободневните теми от бита в страната. В него бе направен анализ на бъдещото развитие на енергийния сектор в световен мащаб и някои изводи представляват сериозен интерес. На първо място експертите от МАЕ отбелязват като основен фактор през изминалата година нарастването на производството на суров петрол в САЩ. След вече навлязлата там технология за добив на т.нар. шистов газ се наблюдава и изненадващо бързо развитие на проучвания и добив на „шистов петрол”. Според данни, изнесени от американския Департамент за енергетика, с 14% се е увеличило добиваното количество суров нефт през 2012  г. в сравнение с предходната година. Още по-интересно заключение може да се направи в случай, че се съберат количествата произведени биогорива, конвенционален петрол  и тези добити от шистовите скали- в този случай общото количество става по-голямо от цялото производство на Саудитска арабия. Ако тези процеси продължават и през следващите години САЩ след 2017г. може да стане и нетен износител на енергия.

            Какво обаче означава това извън контекста на външната политика, която би била неминуемо по-освободена? Най-кратко казано сериозно икономическо преимущество. Несравнимо по-ниската цена от национален добив на енергия би дала отражение върху стойността на произведените стоки в САЩ. Един пример- очаква се стойността на електроенергията през 2020г. в САЩ и ЕС да бъде с разлика от 50%. В чия полза е ненужно да ви казвам. Причината са възобновяемите енергийни източници. Но това е друга тема.

 На какво по-общо се дължи това?

            Като цяло Европейския съюз няма никаква стратегия относно бъдещето развитие в сектор енергетика. Основните регулаторни намеси на Съюза с състоят в сферата на конкуренцията – либерализиране на пазар, достъп до разпределителните и преносните мрежи на бившите национални „шампиони”. Важни също така са и намесите в акцизното облагане, но те отново са продиктувани от пазарни съображения. Рядко може да се срещне дейност, свързана с регулация в сферата на кризисните ситуации. Такава например съществува по отношение на минималните нива на запаси от нефт и нефтопродукти (Директива 2009/119/ЕО), но като цяло тя не представлява никакво сериозно решение на възможни проблеми. По отношение на биогоривата, както и преди съм казвал решенията и предложенията на Комисията са напълно безумни. Но като цяло енергийната сигурност и стратегия са в голяма част в ръцете на страните-членки въпреки сериозната необходимост от общ план за действие. А що се отнася до   общата енергийна сигурност в сферата на нефтопродуктите сме близо до кота нула.

Къде са грешките?

            Основен проблем остава мудността, както и блокирането от страна на някоя/и държава/и-членка/и при вземана на важни решения. А това е сериозен проблем когато светът на може да те чака. Типичен пример е шистовия газ. Така и не се стигна до някакво решение по този въпрос. Част от страните са заложили на този тип производство (Полша, Англия, Швеция), други сред които и богатата на ресурси и капитали България, предпочетоха да наложат временен мораториум. Наличието на два лагера води до пълна безпътица. Или се разрешава на общоевропейско ниво и разчитаме на този ресурс или  се забранява веднъж завинаги и се търси нова алтернатива и варианти. Наличието на дилема дава предимство единствено на останалите извън ЕС големи икономики.

            Подобен е и случая с биогоривата. В САЩ производство на биогорива е от основна важност. За разлика от европейския стандарт, който налага максимум 10% биоетанол в бензина, американския налага минимум 10%. Не е рядкост в САЩ да се предлага и Е 85 – който съдържа едва 15 % бензин. Това позволява много по-голяма гъвкавост в случаи на криза и недостиг от горива, тъй като ресурса за производство е наличен на територията на страната. Още нещо- както и в Европа иновативните биогорива биват стимулирани, както от федерални програми, така с щатски помощи (Айова, Южна Дакота, Небраска). Но не се ограничава и производството на останалите, което обаче иска да направи Европейската Комисия, задължавайки страните от ЕС да  преминат към биогорива второ поколение и да изоставят останалите. По този начин се създава баланс- от една страна се дава възможност за да могат на пазара да влязат нови технологии и те да се усъвършенстват както ценово така и качествено, но от друга наличните количества са гарантирани поради масовото производство на биогорива от първо поколение. Това е и част от рецепта за успех- намирането на точен баланс в точен момент. За съжаление в ЕС рядко се търси този тип баланс, а по-скоро се залага на това всяка държава да отстъпи колкото се може по-малко, без обаче това напълно да обезсмисли даден нормативен акт. Което е предпоставка за слаба политика и трудно бъдеще.

            И докато ЕС се чуди, кое е по-важно- глобалното затопляна и емисиите СО2,  или енергийната сигурност, или енергийната ефективност и какво решение да вземе, и най-вече как, в САЩ решението вече е открито. То отново е баланс- между биогорива и неконвенционален добив на нефт, между субсидиране на нови биогорива и масово производство на съществуващи, между национален интерес и позицията на САЩ в международната общност.

            Дали тези тенденции ще се запазят зависи изцяло от това какъв е плана за развитието на ЕС. Засега светлина в евро-тунела няма. Решенията на европейците по отношение на финансовата криза показаха сериозните проблеми на ЕС- трудно се предприемат действия дори когато избор няма. Какво остава за сериозно планиране в такива тежки сфери като енергетиката. Надежда все пак има особено, ако погледнем историята на Съюза, която започва с Европейска общност на стоманата и въглищата през далечната 1957г., ако не ме лъже паметта.

             Съвсем накрая две думи за България и нейната дългосрочна енергийна политика, особено в сектора, свързан с горива. И те наистина са две- никаква идея…