Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2012 09:51
Както споменах преди около месец ЕК предложи една простичка промяна в Директивата, свързана с качеството на течните горива, в която под необвързващото, но претенциозно заглавие – CO2 Emission from indirect land use change (ILUC), се налага до 2020г. 50 процента от биокомпонента, който се смесва с конвенционалните горива да бъде произвеждан от отпадъчни или по-точно казано нехранителни материали. С думи прости това означава, че всички широкоразпространени биогорива в ЕС използващи например рапица, соя, палмово масло и всички подобни, трябва да бъдат заменени в доста кратки срокове със значително по-скъпи горива, произведени от преработено олио, отпадъчни мазнини, водорасли ( за анекдота, но факт, не от ядливи такива)- т.нар. биогорива от второ поколение. Сериозна промяна в политиката, най-вече под натиска на различни зелени и био-неправителствени организации с оглед необходимостта от повече земеделска продукция за изхранване на нарастващия брой население на планетата. Но какъв ще е ефекта?
Преди да се съсредоточа върху ефекта в нашата родна страна от това предложение ще си позволя да направя един по-глобален преглед на ситуацията.
Два са основните доводи за въвеждането на биогоривата и тяхното смесване с конвенционалните такива. На първо място намаляването на емисиите СО2 и на второ намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз (ЕС) от несигурните източници на суров нефт. Ще започна с една от „свещените крави” на ЕС, а именно енергийната независимост. По данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) при най-оптимистичния сценарии за въвеждане на всякакви видове алтернативни източници на енергия в транспорта през 2050г. се очаква около 75-80% от нуждите на този сектор в ЕС да бъдат покривани от конвенционални горива- бензин и дизел. До днешна дата няма нито една опция, чието технологично развитие да гарантира съществена промяна на тази ситуация. Което автоматично означава, че в следващите около 30 години Съюза не може по никакъв начин (поне за момента) да ограничи зависимостта си от нефтопродукти. Каква е нуждата тогава да смесваме тонове скъп алтернативен дизел или биоетанол? При сериозна криза едва ли биогоривата, които до 2020 г. трябва да представляват 10 % от консумираната енергия в транспорта биха представлявали надежден заместител. Съвсем отделен е въпросът дали изобщо тази цел е практически постижима.
Същата тази енергийна независимост се разбира и доста чиновнически от ЕК – т.е. както ни се иска да бъде. Въпреки множеството сигнали от страна на индустрията, че преработката на суров нефт в ЕС е под сериозна заплаха от изчезване и зачестилите напоследък фалити на някои независими рафинерии, брюкселските администратори продължават да натоварват сектора с най-различни екологични норми, някои от които изцяло неадекватни на фона на растящата икономическа криза и намаляващите печалби от производството на нефтопродукти. В допълнение странната политика на ЕС да стимулира потреблението на дизелово гориво (което освен всичко останало е и по-голям замърсител- СО2 и прахови частици например) за сметка на бензина, доведе до дисбаланс на пазара на горива, който се отрази и на рафиниращата индустрия. Само за около 10 години ЕС се превърна в нетен вносител на дизел и то от страни в които спазването на каквито и да е било екологични норми е в сферата на научната фантастика. Същевременно произведените количества бензин не могат да бъдат реализирани на Общия пазар, а износът им става все по-затруднен особено с оглед на политиката на САЩ да замества този тип горива с биоетанол естествено, произведен от какво ли не, без оглед на някакви екологични стандарти. Което обрича индустрията на делокализации и запазването на минимални производствени мощности в ЕС. Такава накратко е истинската политика за енергийна независимост, практикувана от ЕК.
Но да се върнем на екологията и намаляването на СО2 емисиите. Твърди се, че настоящите биогорива от хранителни материали, както конвенционалните горива са сериозен източник на СО2. Ако сте поне малко запознати със ситуацията в момента следва да знаете, че са предвидени процедури за изчисляване на емисиите СО2 от целия жизнен цикъл на тези горива. Друг е въпросът, че вече 4 години, ЕК не може да създаде методика за пресмятането им по отношение на конвенционалните горива. Интересното все пак е ,че в проекта ILUC липсва такава процедура за биогоривата, произведени от нехранителни материали. Те просто ще се считат с нулеви емисии. Което от своя страна е пълен абсурд. И никой не може да ме убеди, че това е начин за стимулиране на тяхното производство. А и защо трябва да се стимулира нещо, което не знаем какъв ефект има?
Без да искам да навлизам в темата за лобирането (което безспорно не следва да се счита за нещо ужасяващо и непристойно) и някои други неща в Брюксел бих искал да изложа няколко факта. Нека всеки сам си направи изводите:
1. ЕК от доста време е под натиск да бъде променена Общата земеделска политика и особено субсидиите за земеделските производители. Отнемането на средства обаче в един сектор, означава по- ниски доходи и по-малко заетост, което автоматично означава необходимост от развитието на друг(още по-добре, ако е модерно екологичен), за да се покрие разликата. Още по-добре е ако секторът е развит главно в държавите, които са нетни контрибутори в бюджета на ЕС. Така и така дават пари, поне нещо да вземат. Как ще го прилагат по-малко развитите страни е въпрос, който ще се напасва в последствие.
2. С решение от деветдесетте години на миналия век (ако не ме лъже паметта) тогава Съдът на Европейските общности, днес на Европейския съюз, боклука или т.нар. отпадъчен материал е признат за стока по смисъла на договорите на европейските общности с всички произтичащи последствия- свободно движение на стоки, свободно предоставяне на услуги и т.н.
3. Ако все пак не считате отпадъка за важен икономически елемент, съветвам ви да превключите телевизора си някой ден на едно предаване, наречено Trashopolis по един научно-популярен канал. Друг вариант е да се върнете малко назад във времето и да си спомните историята около боклука в Неапол и особено фирмите, свързани с тази криза. И ако мафията се е ориентирала към сметосъбирането, то това в никакъв случай не е случайно.
Единственият въпрос, който мен обаче ме вълнува е защо с парите на европейския данъкоплатец, включително моите и вашите трябва да се субсидират точно тези сектори? И второ- защо трябва отново ние да плащаме по-скъпи горива, смесени с по-скъп биокомпонент? И с какво тези нови изисквания ще подобрят мобилността на гражданите в ЕС или пък ще доведат до по-ниски цени на горивата? В крайна сметка не е ли целта на Съюза една конкурента икономика (означаваща разбира се и конкурентни цени) без безсмислена регулативна намеса? Или пък може би е тъкмо обратното, но тази игра не показа ли дефекти (визирам малко позабравения напоследък Съюз за икономическа взаимопомощ–СИВ)?
Доста въпроси с малко отговори, които обаче се съществени за успеха на проекта, наречен Европейски съюз.
Очаквайте скоро и втора част на анализа- България, биогоривата второ поколение и Храма на обречените.
Тагове:
Президентът Радев патрон на шествието на...
Чудеса, които потресли Дамаск и Саудитск...