Както вероятно е известно на някои от вас Директивата за качеството на течните горива определя основните качествени характеристики на дизела и бензина, които са общовалидни за целия ЕС. Сред тях обаче има и други разпоредби, като например чл. 7а, който налага задължение на икономическите оператори да декларират вредните емисии от целия жизнен цикъл на конвенционалните горива. Това включва главно СО2 емисии при добив и преработка. Стойностите трябва да бъдат определени по методология, изработена от Европейската комисия. Именно тази методология изглежда ще бъде в основата на новото поскъпване на горивата и на суровия петрол. Причините: според предложения текст суровия нефт добит от т.нар. нефтени пясъци и шистови залежи ще има по-високи стойности на вредни емисии от добития по „конвенционалния” метод петрол. Дотук всичко звучи горе-долу пренебрежително, но всъщност не е така. На първо място около 95% от рафинирания на територията на ЕС петрол е от „нормални” залежи- това прави излишно цялото безумно изчисление, което ще трябва да се декларира пред специален орган. Съвсем естествено то ще доведе и до нови оперативни разходи за петролните компании, които естествено едва ли ще ги заплатят. Причината е проста -  доставчиците им могат да не пожелаят да гарантират произход- едва ли ще им е трудно да открият пазари другаде особено с нарастващото търсене в Китай и Индия. В такъв случай европейските клиенти ще трябва да се съобразяват не толкова с цената, а с това кой ще им предложи гаранции за произход. Тези факти ще доведат и до второто последствие, а именно- изискването от страна на рафинериите в Съюза към техните доставчици за доказване на произхода на стоката ще доведе да едно съвсем простичко нещо- оскъпяване на продукта. Доставчиците ще трябва да изградят схеми по които да могат да докажат пред европейските си партньори какъв точно нефт им продават. С други думи се предлага една напълно неадекватна за момент на криза система. Основен проблем е също така, как би еволюирала подобна система. Защо не в близко бъдеще да е важен не само метода на добиване на суровия продукт, но и спазването на някакви критерии за фамозните СО2 емисии от страна на държавата доставчик или предприятието, или работника, или какво ли още не. Което естествено няма да оскъпи изобщо продукта.
                   В допълнение наскоро Канада заплаши ЕК, че ще сезира и Световната търговска организация за налагане на забранени бариери пред свободната търговия, ако ЕС приеме тази методология. Тук е и мястото да се добави, че ЕК все още не е реализирала на практика предложенията си. Въпросът ще бъде решен през есента от Съвета на министрите на околна среда, но е малко вероятно и поради процедурни причини методологията да не бъде одобрена.

               Отделно стои и проблема с конкурентоспособността на европейските предприятия от индустрията, но това е въпрос, който за съжаление вълнува много малко хора, които разбират, че петролните компании освен бензин и дизел снабдяват обществото с още стотици продукти, които се използват къде ли не. Националното и европейско законодателство е достатъчно тежко, което комбинирано с икономическата ситуация води до намаляване на капацитети и затваряне на мощности.  А всеки фалит или изместване на рафинерия извън ЕС води единствено до по-голяма енергийна и индустриална зависимост, която ЕК и ЕС искат да избегнат, но дали ще се получи. Предлагам да изпратите този въпрос на около десет екологични организации, които са автори на тази брилятна описана по- горе идея. И на ЕК, която май като чуе думите СО2 и глобално затопляне забравя, че има грижата не само за стотината хиляди еколози, но и за 420 млн. европейци, повечето от които никога няма да забравят стоватовите крушки.